„Червено, твърде червено“ или „Je vois rouge“. Българският документален филм на Берлинале
Новият и първи пълнометражен документален филм на Божана Панайотова „ Червено, прекомерно алено “ имаше огромен триумф на тазгодишното издание на Берлинале.
Кинозалата в Берлин ръкопляска дълго след края му, усети пулса на кино лентата и влезе напълно в атмосферата му. Филмът е еклектичен, артистичен и неналожителен. От остарели архивни фрагменти до снимани скайп диалози, режисьорът потвърждава, че не способите, а творчеството имат значение в киното.
Божана стартира следствие в своето предишното и това на родителите си, с цел да откри отговори, които не са еднопосочни. Тя изпада, както татко й споделя иронично, в една „ пост-комунистическа параноя “.
Красотата във кино лентата се състои в неговото незабелязано преобразяване от едно следствие на тъмните страни на комунизма в един надълбоко персонален филм. Зрителят се намира зад кулисите на едно семейство, което би могло да бъде всяко едно българско семейство, претърпяло комунизма.
Лентата е богата на фрагменти. Кадри, които демонстрират българина, който изпитва позор и стеснение, и методът, по който той приказва за комунизма, или по-точно по какъв начин не приказва толкоз постоянно за него.
Интернационалната аудитория хареса кино лентата, който в действителност показва една свежа позиция - с цел да имат хората по света по-различно и по-богато схващане за ориста на „ най-бедната “ страна в Европейския съюз. Едно огромно „ благодаря “ на Божана Панайотова и на фамилията й, което е жертвало доста за основаването на кино лентата.
„ Червено, прекомерно алено “ е докосващ и друг филм. Може да го гледате напълно скоро на София филм фест и би било тъпо да го изпуснете.
Кинозалата в Берлин ръкопляска дълго след края му, усети пулса на кино лентата и влезе напълно в атмосферата му. Филмът е еклектичен, артистичен и неналожителен. От остарели архивни фрагменти до снимани скайп диалози, режисьорът потвърждава, че не способите, а творчеството имат значение в киното.
Божана стартира следствие в своето предишното и това на родителите си, с цел да откри отговори, които не са еднопосочни. Тя изпада, както татко й споделя иронично, в една „ пост-комунистическа параноя “.
Красотата във кино лентата се състои в неговото незабелязано преобразяване от едно следствие на тъмните страни на комунизма в един надълбоко персонален филм. Зрителят се намира зад кулисите на едно семейство, което би могло да бъде всяко едно българско семейство, претърпяло комунизма.
Лентата е богата на фрагменти. Кадри, които демонстрират българина, който изпитва позор и стеснение, и методът, по който той приказва за комунизма, или по-точно по какъв начин не приказва толкоз постоянно за него.
Интернационалната аудитория хареса кино лентата, който в действителност показва една свежа позиция - с цел да имат хората по света по-различно и по-богато схващане за ориста на „ най-бедната “ страна в Европейския съюз. Едно огромно „ благодаря “ на Божана Панайотова и на фамилията й, което е жертвало доста за основаването на кино лентата.
„ Червено, прекомерно алено “ е докосващ и друг филм. Може да го гледате напълно скоро на София филм фест и би било тъпо да го изпуснете.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ